Седяхме насред ароматното ягодово поле и се вслушвахме в шепотите на почвата.Старите приятели,съдържащи в ума и душите си и хармонията и добродетелите и свободата.Седяхме и нищо не правехме,а през нас се разливаше слънчевото,неустойчиво удовлетворение,което понякога сполита хората за кратко,а след това ги изоставя-празни и бедни.
-Още има живот.
-Знам. 

Двамата се запътиха към очуканата,разноцветна каравана като от време на време се навеждаха,за да откъснат по някоя ягодка.Качиха се и потеглиха по безлюдния път към огненото слънце.