Птица :: Не мога да се самоубия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.11.2007 12:42 - Не мога да се самоубия

Автор: ledzeppelin Категория: Други

Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2009 12:23

Отвори очи.Не усещаше нищо,всичко се люлееше,беше като в безтегловност."Колко ли съм изпил?"-запита се и се огледа да провери количеството на празни шишета около него и пораженията от купона.Погледа му срещнаха заоблените,бели стени на някакво странно помещение."Къде съм по дяволите?"-опита се да се надигне,но краката му явно не стигнаха до пода."Добреее..явно съм изпил доста."-отпусна се и пак заспа.Пробуди се отново,от глад.Нещо се беше случило.Не можеше да прецени нито къде е,нито как точно се чувства.Изведнъж мерна главното табло за управление,спомените нахлуха,всичко се избистри.Космическия кораб,катастрофата..наистина е в безтегловност.Реджи!Чу се да крещи в паника:

-Реджи,къде си?Реджи?Реджи,приятелю?!

Замаха с ръце и крака в опитите си да възпроизведе някакво целенасочено придвижване в определена посока."Каква смрад"-хрумна му в подсъзнанието.А устата му продължаваше да пищи:

-Реджи!Моля ти се,ела,корабът е повреден!Реджи,къде си?

Тогава погледна към задната част на кораба и видя неестествено изкривения труп на приятеля му,люшкащ се грозно и страшно в атмосферата лишена от гравитация.С мъка се придвижи до таблото и си опита да си спомни подробности.Ами да!Новия модел кораби,те трябваше да ги изпробват."По дяволите,кой ще прави прозорци в космически кораб"-помисли си зяпайки втрещено през кръглото прозорче към необятния,черен Космос.Струваше му се,че ще полудее.Трупът на Реджи беше гротесктно спокоен сред всичко,което се случваше на партньора му.Тогава Боб съзря ръчката,под която пишеше "Ниво на гравитацията".Беше дръпната до нулата."Но колко е нормалната гравитация по тази скала?".Бутна я малко по-нагоре,след това още,докато краката му не стъпиха на пода.Тогава спря.Огледа се отново.Първоначалният ужас беше преминал.И както стоеше се разплака.

-Реджи,не трябваше да умираш,Реджи!-запроправя си път през разните боклуци към трупа - Ще видиш,Реджи!Ще ги науча аз ония говеда от корпорацията,Реджи!Ще си платят,скъпо ще си платят,приятелче..Ще извикам Сам,той е най-добрият!Ще ги разорим,ще ги направим на пух и прах!Реджиии-и-и-ии..

Една ужасяваща мисъл проблясна в съзнанието му и го накара да спре хлипанията си.Приближи се до главното табло да огледа щетите.Всички по-важни чаркове бяха повредени.Пък и нищо не разбираше от техническа поддръжка.Реджи беше по тия неща.Опита се да задвижи някои от главните механизми,чу се само леко пращене и тътен,носещ се откъм дълбините на кораба.После тишина.Нищо.Боб дълго обикаля из единственото помещение в кораба,опитвайки се да измисли нещо,да задейства някак си цялата тая машинария,да влезе във връзка със Земята.Но апаратите бяха повредени.Връзка нямаше,дори пращене нямаше.Само безкрайна и глуха тишина.Накрая прие съдбата си.

"Господи,колко ли кораби с трупове в тях се носят из тая Вселена!"

Нагоре