Обичам сутрините с предистория.
Не е като да се събудиш и да се питаш:"Аз защо всъщност се събуждам всеки ден?Какъв е смисълът на живота ми?".Никой не се пита подобни неща,камо ли пък в 6:30 сутринта преди работа.Просто знаеш,че ако не си намериш блузата веднага ще изпуснеш 88 и работния ден го отписваме.Тичайки към спирката на първия от двата автобуса,които трябва да смениш,си поглеждаш часовника средно по 14 пъти в минута като едва ли не си мислиш,че това ти помага да не закъсняваш.Не си дупчиш билет,защото направо ти се къса сърцето като си помислиш за заветното левче (кефче) и естествено точно днес се качва най-заядливата контрольорка в района.След като те сваля от автобуса и те прави още по-отчайващо закъсняващ,както и потенциално безработен,лелката изчита цяло конско чиято цел е да й дадеш 10 лв. да се почерпи.Разправяш се там,накрая успяваш някак си да се отскубнеш от справедливата ръка на закона и палиш джапанките към първото такси (ако не попаднеш на контрольор задължително ще изникне някоя стара и много скучна позната от съседния блок,която е дразнещо свежа в тоя ранен час и чурулика безкрай за това коя приятелка й е правила маникюра).Накрая стигаш до работното място и колежките ти дето имат манията да се харесват на всички започват да те питат какво ти е.В такива моменти никой не се пита защо се е събудил сутринта,а как по дяволите ще се оправям до заплата като вече похарчих аванса.Но не тези сутрини имах предвид.Макар че и те са доста интересни и динамични.

Сутрините когато се събуждаш на различно място,в различен час от обичайния.
Понякога са странни,понякога просто са адски хубави.Понякога си пил текила на предната вечер.Рано е,прекалено рано за мен и за текилата.Един чисто и абсолютно бял гълъб направо свети сред другите,когато са на слънце.За момент си припомних вчерашния парк.Залеза,лехите със светло и тъмно лилави теменуги,които носят упояващо ухание,а вятърът прави от него вълни и ги разбива в невидим бряг.Фонтаните блеснали като огромни електрожени под светлината,които тихо ромолят.Детските гласове,млади и стари по пейките.Държат се за ръце,прегръщат се,смеят се..

-Хайде да хвърляме монета!
-За какво?
-За това кой ще отиде до магазина.
-Добре,давай.Аз съм ези.

В крайна сметка аз се затътрям към магазина.
Рошава,със зачервени очи,нося 4 бирени бутилки в нечия мешка и смятам да ги заменя за пълни.На дънките ми виси голяма връзка ключове.Дрънча и потраквам.Колко свежо било утрото!Добре че излязох иначе щях да го изпусна.Продавачките ме гледат на криво естествено,защото са продавачки и защото изглеждам възмутително щастлива.Бира,джин,домати,риба и ммм...какво още за закуска?Маслини.Много обичам маслини,особено зелените.А тези бяха пакетирани в малки прозрачни пликчета.Като нещо много хубаво в пликче.Супер.Отивам към касата и си мисля как личната ми карта е горе в портмонето,а на мен никога не ми дават повече от втори клас.Продавачки,какво да ги правиш.За всеки случай ползвам авторитетния си поглед,който само за няколко секунди прибавя около десетина години отгоре.

-Само т"ва ли е? - пита ме с умрял поглед и дъвче дъвка.
-"Ми т"ва е! - става ми смешно.

Закусваме,гледаме "Плешивото куче" и се кискаме.
Какво да ви разправям - идилия.Да ама почти.Още ми е лошо от предисторията.Иначе глава не боли ама какво ти е на стомаха ... Всичко е като в оня готин момент от "Леон" (френския филм с Жан Рено и Натали Портман),когато малката му изтърсва,че го обичала и нашият човек се задавя с прясното мляко.

Колко детайли помня,не е възможно.
Но вече няма значение.Прибирам се и разбирам,че съм приета в СУ по второ желание - славянски филологии и откачам от кеф.Очаква ме още една сутрин с предистория.Ама май няма да е текила.Наздраве!И не забравяйте,че рязкото прекъсване води до потиснатост! 

Ееей!Това джазът и Dire Straits са хубави неща!