Дните си минават,а аз така безотговорно забравям мислите си.Когато ги повикам,те идват послушно,махайки с опашка,а аз затръшвам вратата под носа им и се отпускам на пода от другата страна.Близо са,но има издигната преграда от някаква неясна невъзприемчивост.Нещата се случват и се оставяш на течението.Не ти пука,наблюдаваш събитията,дори си част от тях и не ти пука.

Те,мислите,се превръщат в побеснели псета с човешки лица,бълващи пяна и нечленоразделна реч.Яростно се хвърлят срещу твоята сива врата,а ти просто си седиш отвътре,спокоен и в забвение.Срязал си си вените и чакаш да изтече червения ти живот.Само че ти става адски скучно докато чакаш и започваш да си рисуваш с пръст в кръвта.

3:15 сутринта.
Вървя сама по улицата и пуша.Момиче в черно с цигара в ръка.Нищо особено.Чудя се,колко ли пъти трябва да падне човек,за да не може да се изправи повече? .. Има хора на спирката,колко странно.Какво чакат в .. 3:24 сутринта?Вървя към тях и продължавам да ги гледам.Не се познават.Явно не са пияни.Седят,следят колите с поглед и чакат.Леко се обръщат,когато минавам покрай тях.Излизам от подлеза и хващам първото такси.Шофьорът,още преди да съм му казала за къде съм,ме кани с жест да се кача.Завързваме някакъв скучен разговор,май нещо за новите строежи в квартала.Плащам и пожелавам лека вечер.Опитвам се да си припомня кога за последно съм изтрезнявала както трябва.Вторник - купона.А после .. както и да е.Изпитите минаха.Толкова го чаках този момент,а сега не усещам удовлетворение.Да,Марто,предполагам,че хората сме такива - винаги искаме нещо различно от това,което вече имаме.Така че дай да се стягаме.

Все пак "рок"енд"рол-ът е музика,която се изпълнява,слуша и разбира само от идиоти".
Или нещо такова.Революции,кой ти ги разбира?!Сексуални,съзнателни и несъзнателни.Тоя пък,свири на пиано,"щот не може на трезво.Пада голяма забава с чупене на глави.Направо ти иде да се повърнеш целия навън.Не само алкохола дето си го изпил ами и кофти бученето в главата и всичките шантави желания,мамка им.Какво те прихваща?Сънувам.Фреди пее The Great Pretender.Остър женски писък.Събуждам се и един нисък глас шепне в ухото ми.Не мога да разбера какво казва,като някакво гъргорене е.Много настоятелно и рязко,плашещо.Усещам нечий топъл дъх.Обръщам се - вратата е отворена.