Постинг
10.11.2007 12:22 -
Вяра
Автор: ledzeppelin
Категория: Други
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2009 12:30
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.05.2009 12:30
Употребен в големи количества алкохолът води до...
Лежах на твърдо върху нападалите клонки в боровата горичка.Повърнах веднъж,или беше два пъти?!Във всички случаи си спомням,че всичката гадна помия съдържаща се в тялото ми искаше да излезе едновременно и отвсякъде.И потекоха манджи,мазнини,отходни води,кисели и смръдливи стомашни сокове..а хората стояха около мен и ми помагаха,защото бяха приятели.
Чух някаква песен.Появи се диво желание.Може би песента беше извинение за него?Откъде дойде не знам.Беше силно.Избягах и започнах да троша,да ритам,да крещя.
...агресивност.
Разповръщах се тичайки,но се наведох на време и съумях да не оповръщам дрехите си.Всъщност,чии дрехи?Залюлях се и си ударих главата в някакво дърво.Изохках и се разхилих диво,много смешно ми се стори.
...загуба на контрол и координация.
Накрая тупнах тежко на земята,наръбих си задника на някакъв клон и реших да легна.Ей така просто реших.Да легна.Легнах,но реших,че ми е студено.Дали да не се завия?И ей така просто реших.И се завих.Дали да не се прибера вкъщи?!Не,щеше да ми мине.Ама какво ще ти мине,бе?Пияна си.Е,да де,ама не мога да стана,казвам ти.Не мога.Надигнах се.Повърнах.Дали оповръщах нещо и какво?А хората бяха далеч,чакаха ме да се наповръщам май.Не ги виня.Измъкни се сама де.Ти се накисна.За какво излочи толкова водка,а?!Нещастна бях,казвам ти.Глупости,нещастна.Водката какво,да не е елексир на щастието?Сега повръщаш,по-весело ли ти е,бе?!Куха лейка.Ей,не говори така,забрави ли,че си част от мен?!Исках да прегърна някого.А гласът все си повтаряше..сам,сам,сам..трябва ли някой да го напише,за да го осъзнаеш?А какво значи да си нещастен?Сам..сам..сам..по дяволите.. Вече не усещах земята под себе си.Знаете как е.Главата ми се беше замаяла.Единственото ми желание беше да повръщам и повръщам и повръщам и повръщам..Да изкарам,да изплюя всичката гадна гнилоч затлачила се отвътре.Всичкия алкохол,всичката мъка,всичко изгубено,което тежи.Цялата жълта,лепкава гадост полепила стените на всяко нещо в мен.Бях сигурна,че е там.В тоя момент само сълзите бяха чисти.Те идват направо от окото,подразнено от повея на вятъра.Там се раждат,в момента,там умират.И никога повече няма да са.А всичко друго се повтаря,омърсява..повтаря се..повтаря се..повтаря се..прекрасно шоково състояние.Една чиста душа,една врата,която се отвори,едно усещане за целия свят.Мисълта за всяко едно мъничко нещо,което може да съществува.От пастелите до световните войни.От планинските кристали до дънковите полички.От вълците до астронавтите под прикритие.Бълнуване..думи.Как успокояват.Ще кажа още няколко..
...разкъсване на целите,освобождаване на инстинктите,некоординиране на движенията,намаляване на чувтвителността.
После се отпуснах,гранясалия ми мозък,незапомнил нищо в последните години,вечно пиян..се умори да мисли.И спря.После пих нещо.Някакви хора около мен пак.А ниският глас стоеше и чакаше.Беше спокоен,знаеше,че няма да му избягам.Само злорадата му усмивчица,гледаше ме отгоре.Свивах се като жертва,той като нападател.А всъщност бях и двете.Сам..сам..сам..На кой ли му пука по дяволите?!Разпознай ме.Моля ти се.Разпознах се.Аз съм тук.Какво чакам.Помощ?От кого.Бог,хората?Себе си?Дори не знаех и не можех,само знаех,че трябва..нещо да ми помогне.Да ме изчерпа,да ме обхване,да ме спаси. Лежах.В леглото си.Въртях се потна.Не усещах нищо.Ритах,издрах ръцете си с нокти.Нищо.Заудрях се,закрещях.Помощ..помощ..дори не усетиха.. Тъмно беше,щорите бяха спуснати.Виждах с отворени очи и гледах,защото беше интересно.Случки,ужасни,ухаещи..а накрая се стрясках.Те не съществуваха.А аз бях с отворени очи.Какво беше станало?Нищо не помнех.Само една натрапчива мисъл.Още преди да е изчезнала отново се появяваше и ме плашеше.Единственото нещо в реалността.Само то.И беше страшно.Мисълта за казаното изречение.Запомних дори интонацията.Някаква плюшена играчка хвърляше сянка върху стената.Смаляваше се и после пак..голяма.Сенки..страшни..кола,стърженето на чакъла под гумите.Пот,стичаща се по тялото ми. .
..неадекватни преценки,смущения във възприятието,ограничаване на зрителното поле.
Какво ограничаване,бе?Вие да сте виждали каквото аз виждах?Да сте чували?Иии...май се олях.Изгорях направо.Ама ми е лошо.Нищо де,ще изтрезнея.Абе,ЛОШО МИ Е БЕ,РАЗБИРАШ ЛИ МЕ КАКВО ТИ ГОВОРЯ?Лошо е..лошо..всички сте лоши..и никакви врати не се отварят мамка му.А така ме цепи главата.И пак тая мисъл,мамицата й.За казаното.И интонацията с която бе казано..
"Поликлиника?"
Може да се стигне до кома а в някои случаи - до смърт.
Лежах на твърдо върху нападалите клонки в боровата горичка.Повърнах веднъж,или беше два пъти?!Във всички случаи си спомням,че всичката гадна помия съдържаща се в тялото ми искаше да излезе едновременно и отвсякъде.И потекоха манджи,мазнини,отходни води,кисели и смръдливи стомашни сокове..а хората стояха около мен и ми помагаха,защото бяха приятели.
Чух някаква песен.Появи се диво желание.Може би песента беше извинение за него?Откъде дойде не знам.Беше силно.Избягах и започнах да троша,да ритам,да крещя.
...агресивност.
Разповръщах се тичайки,но се наведох на време и съумях да не оповръщам дрехите си.Всъщност,чии дрехи?Залюлях се и си ударих главата в някакво дърво.Изохках и се разхилих диво,много смешно ми се стори.
...загуба на контрол и координация.
Накрая тупнах тежко на земята,наръбих си задника на някакъв клон и реших да легна.Ей така просто реших.Да легна.Легнах,но реших,че ми е студено.Дали да не се завия?И ей така просто реших.И се завих.Дали да не се прибера вкъщи?!Не,щеше да ми мине.Ама какво ще ти мине,бе?Пияна си.Е,да де,ама не мога да стана,казвам ти.Не мога.Надигнах се.Повърнах.Дали оповръщах нещо и какво?А хората бяха далеч,чакаха ме да се наповръщам май.Не ги виня.Измъкни се сама де.Ти се накисна.За какво излочи толкова водка,а?!Нещастна бях,казвам ти.Глупости,нещастна.Водката какво,да не е елексир на щастието?Сега повръщаш,по-весело ли ти е,бе?!Куха лейка.Ей,не говори така,забрави ли,че си част от мен?!Исках да прегърна някого.А гласът все си повтаряше..сам,сам,сам..трябва ли някой да го напише,за да го осъзнаеш?А какво значи да си нещастен?Сам..сам..сам..по дяволите.. Вече не усещах земята под себе си.Знаете как е.Главата ми се беше замаяла.Единственото ми желание беше да повръщам и повръщам и повръщам и повръщам..Да изкарам,да изплюя всичката гадна гнилоч затлачила се отвътре.Всичкия алкохол,всичката мъка,всичко изгубено,което тежи.Цялата жълта,лепкава гадост полепила стените на всяко нещо в мен.Бях сигурна,че е там.В тоя момент само сълзите бяха чисти.Те идват направо от окото,подразнено от повея на вятъра.Там се раждат,в момента,там умират.И никога повече няма да са.А всичко друго се повтаря,омърсява..повтаря се..повтаря се..повтаря се..прекрасно шоково състояние.Една чиста душа,една врата,която се отвори,едно усещане за целия свят.Мисълта за всяко едно мъничко нещо,което може да съществува.От пастелите до световните войни.От планинските кристали до дънковите полички.От вълците до астронавтите под прикритие.Бълнуване..думи.Как успокояват.Ще кажа още няколко..
...разкъсване на целите,освобождаване на инстинктите,некоординиране на движенията,намаляване на чувтвителността.
После се отпуснах,гранясалия ми мозък,незапомнил нищо в последните години,вечно пиян..се умори да мисли.И спря.После пих нещо.Някакви хора около мен пак.А ниският глас стоеше и чакаше.Беше спокоен,знаеше,че няма да му избягам.Само злорадата му усмивчица,гледаше ме отгоре.Свивах се като жертва,той като нападател.А всъщност бях и двете.Сам..сам..сам..На кой ли му пука по дяволите?!Разпознай ме.Моля ти се.Разпознах се.Аз съм тук.Какво чакам.Помощ?От кого.Бог,хората?Себе си?Дори не знаех и не можех,само знаех,че трябва..нещо да ми помогне.Да ме изчерпа,да ме обхване,да ме спаси. Лежах.В леглото си.Въртях се потна.Не усещах нищо.Ритах,издрах ръцете си с нокти.Нищо.Заудрях се,закрещях.Помощ..помощ..дори не усетиха.. Тъмно беше,щорите бяха спуснати.Виждах с отворени очи и гледах,защото беше интересно.Случки,ужасни,ухаещи..а накрая се стрясках.Те не съществуваха.А аз бях с отворени очи.Какво беше станало?Нищо не помнех.Само една натрапчива мисъл.Още преди да е изчезнала отново се появяваше и ме плашеше.Единственото нещо в реалността.Само то.И беше страшно.Мисълта за казаното изречение.Запомних дори интонацията.Някаква плюшена играчка хвърляше сянка върху стената.Смаляваше се и после пак..голяма.Сенки..страшни..кола,стърженето на чакъла под гумите.Пот,стичаща се по тялото ми. .
..неадекватни преценки,смущения във възприятието,ограничаване на зрителното поле.
Какво ограничаване,бе?Вие да сте виждали каквото аз виждах?Да сте чували?Иии...май се олях.Изгорях направо.Ама ми е лошо.Нищо де,ще изтрезнея.Абе,ЛОШО МИ Е БЕ,РАЗБИРАШ ЛИ МЕ КАКВО ТИ ГОВОРЯ?Лошо е..лошо..всички сте лоши..и никакви врати не се отварят мамка му.А така ме цепи главата.И пак тая мисъл,мамицата й.За казаното.И интонацията с която бе казано..
"Поликлиника?"
Може да се стигне до кома а в някои случаи - до смърт.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол
