бяхме толкова малки
аз ти вярвах.
на всички думи,
искрени и жалки.
обагрени с несбъднати копнежи
и сънища за минало
и за летежи.
скръбта за мъртвите
се чувства често
повтаря се, но е моментна.
а тази -за близкия приятел, който вече е далеч и някак чужд-
е остра, безднадежна, ала не и мимолетна.
и някога, когато спомените те обгърнат
болезнени, крехки, като в дрипи
сети се, моля, че
част от тебе
в мене бори се
и е сияйна като крипта.