Чаках те слънце
с дни наред
леко приплъзващи
безразлични
и малко безсмислени

разгърдено,светло,омайващо


изтичаше моята радост
през пръстите стиснати

огрей ме сега
най-накрая
ела да стоплиш
моето щастие

то многобройно е вече
спокойно, мъркащо, тихо
не истерично в момент на
екстази, не кратко,
не слабо със тънки крачета
то не блести, не лети и не пее
не вика, не пърха,
не се отделя да води
свой собствен живот
не превзема мислите всичките
не досажда и спря да боли,
спря постоянно да лъже

сега е леко шумящо в листата -
вятър винаги може да има ...

....човешко - топло и тихо!

http://www.youtube.com/watch?v=ZJhfgybmfZQ