Постинг
21.09.2010 13:36 -
Най-смешното миене на зъби в историята на човечеството...
Автор: ledzeppelin
Категория: Други
Прочетен: 1240 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2010 13:39
Прочетен: 1240 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 21.09.2010 13:39
Имам пеперуди в корема. И не съм яла какавиди.
Дали нещо ще се случи? Да,със сигурност,нещо грандиозно ...
"Тогава влязоха в стаята на Хосе-Аркадио Буендия,разтърсиха го с все сила,извикаха в ухото му,сложиха огледало пред ноздрите му,ала не можаха да го пробудят. Не след дълго,когато дърводелецът му взимаше мярка за ковчега,видяха през прозореца,че ръми дъждец от ситни жълти цветенца.Цяла нощ те падаха в безмълвна буря върху селището и затрупаха покривите и затиснаха вратите и задушиха животните,които спяха на открито.Толкова цветя паднаха от небето,че улиците осъмнаха застлани с плътен юрган и трябваше да ги разчистят с лопати и гребла,за да може да мине погребението."
Нямам вече на кого да кажа каквото и да било.
И това не е добро решение. Нито добро начало. А само началото на края.
Днес следобед изкарах една дрямка около час и половина под едно ябълково дърво и сега ми се отплаща с чумата-безсънница,която ме отвежда право,където не се осмелявам никога да отида по собствено желание...цък-цък. Времето. Няма значение колко време е минало. Ама НИКАКВО. То си минава така или иначе. Когато поглеждаме циферблата не разбираме нищо особено. Един определен момент,който дори вече не е същия. И какво? Така че - майната му!
Любовта...кога ли е била достатъчна ...изобщо била ли е?!
Дори,когато ненавиждам - пак обичам...или пак си намирам какво или кого да обичам...и обичам,и обичам,и обичам...докато не изпадна в апатия,защото иначе няма да издържа...обичта е толкова чудовищна и силна...кой ли би могъл да издържи ако истински я чувства?!
Големи лудници стават през нощта,всичко лъскаво и пременено хлопва кепенците и сроковете се забравят,оставят и...животът плъзва. Този,реалният.
На Иракли сме и не сме си мили зъбите поне от 2 дни вече.И решаваме
ТВЪРДО,че тая вечер независимо колко сме пияни или напушени или ЗАЕТИ ще си изровим четките и пастата,които са някъде на дъното на самара и ще си измием зъбите!Съответно се напушваме като копелета, както се сещате,със зор изравяме принадлежностите от багажа,изкопаваме една дупка в пясъка и заставаме ...триумфално и гордо с едно шише вода и започваме с неадекватни движения да си слагаме паста по четките...оказа се по-трудно отколкото си мислите!
И ТЪКМО започваме същинската част(3-ма сме),когато се оказва,че никой не издържа повече.Става ни тоооолкова смешно,
че нямаме шанс.23:30ч. е,ние си мием зъбите и се хилим истерично и навсякъде лети паста за зъби!Вече съм седнала в пясъка,когато минават някви пичаги и ни осветяват с огромен фенер и стоят и ни зяпат упорито.Героично успявам да се изправя,да си извадя четката от устата,да спра да се хиля и да им кажа "добър вечер!" Е тва е да си учтив!Заминаха си по живо по здраво,без да ни удостоят с отговор,но още повече умряхме от смях. Смазваща работа. :))
Всичко се върти и пее и танцува!
Всички около мен се радват на някакви(последни) свободни дни!
Санаториум е. Пълен.
Дали нещо ще се случи? Да,със сигурност,нещо грандиозно ...
"Тогава влязоха в стаята на Хосе-Аркадио Буендия,разтърсиха го с все сила,извикаха в ухото му,сложиха огледало пред ноздрите му,ала не можаха да го пробудят. Не след дълго,когато дърводелецът му взимаше мярка за ковчега,видяха през прозореца,че ръми дъждец от ситни жълти цветенца.Цяла нощ те падаха в безмълвна буря върху селището и затрупаха покривите и затиснаха вратите и задушиха животните,които спяха на открито.Толкова цветя паднаха от небето,че улиците осъмнаха застлани с плътен юрган и трябваше да ги разчистят с лопати и гребла,за да може да мине погребението."
Нямам вече на кого да кажа каквото и да било.
И това не е добро решение. Нито добро начало. А само началото на края.
Днес следобед изкарах една дрямка около час и половина под едно ябълково дърво и сега ми се отплаща с чумата-безсънница,която ме отвежда право,където не се осмелявам никога да отида по собствено желание...цък-цък. Времето. Няма значение колко време е минало. Ама НИКАКВО. То си минава така или иначе. Когато поглеждаме циферблата не разбираме нищо особено. Един определен момент,който дори вече не е същия. И какво? Така че - майната му!
Любовта...кога ли е била достатъчна ...изобщо била ли е?!
Дори,когато ненавиждам - пак обичам...или пак си намирам какво или кого да обичам...и обичам,и обичам,и обичам...докато не изпадна в апатия,защото иначе няма да издържа...обичта е толкова чудовищна и силна...кой ли би могъл да издържи ако истински я чувства?!
Големи лудници стават през нощта,всичко лъскаво и пременено хлопва кепенците и сроковете се забравят,оставят и...животът плъзва. Този,реалният.
На Иракли сме и не сме си мили зъбите поне от 2 дни вече.И решаваме
ТВЪРДО,че тая вечер независимо колко сме пияни или напушени или ЗАЕТИ ще си изровим четките и пастата,които са някъде на дъното на самара и ще си измием зъбите!Съответно се напушваме като копелета, както се сещате,със зор изравяме принадлежностите от багажа,изкопаваме една дупка в пясъка и заставаме ...триумфално и гордо с едно шише вода и започваме с неадекватни движения да си слагаме паста по четките...оказа се по-трудно отколкото си мислите!
И ТЪКМО започваме същинската част(3-ма сме),когато се оказва,че никой не издържа повече.Става ни тоооолкова смешно,
че нямаме шанс.23:30ч. е,ние си мием зъбите и се хилим истерично и навсякъде лети паста за зъби!Вече съм седнала в пясъка,когато минават някви пичаги и ни осветяват с огромен фенер и стоят и ни зяпат упорито.Героично успявам да се изправя,да си извадя четката от устата,да спра да се хиля и да им кажа "добър вечер!" Е тва е да си учтив!Заминаха си по живо по здраво,без да ни удостоят с отговор,но още повече умряхме от смях. Смазваща работа. :))
Всичко се върти и пее и танцува!
Всички около мен се радват на някакви(последни) свободни дни!
Санаториум е. Пълен.
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол
