Постинг
06.09.2010 21:46 -
***
Автор: ledzeppelin
Категория: Други
Прочетен: 817 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2010 22:38
Прочетен: 817 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 08.09.2010 22:38
Нова биричка надигам,но някак си не ми е вкусно.
Забравих и спокойствието,то бързо се забравя.
Оня плаж,с ония ми ти звезди. Ей така - на чувал,без палатки,без шалтета.
Да,Аничке - Ооо! Шанзелизе! Със шалте и без шалте...знаеш си!
Не може така. Всичко препуска. А аз само стоя тъпо и крещя
ЕЕЕЕЕЕЙ! ЧАКАААЙТЕ! ЧАКАЙТЕ МЕЕЕЕ!
Никой не чака,никой не слуша,никой не се спира.
Даже стъкленото сърце не е мое! То е на Блонди.
Само си го измислям. Мойто си е диамантено. Няма чупене.
Може да боли до смърт,да го хвърлиш със сила на улицата - остава си цяло.
Моето вярно,вечно непокътнато приятелче.
Говорих толкова много. Сега мисля да си помълча.
Да ама отвътре не мълча. И само за това говоря. Сигурно вече всички са се отегчили до смърт. Как може човек да живее с все същите приблизително 8 000 песни и с все същия приблизително толкова обичан човек.
Не плача дори,нищо. А ей така само ми липсва.
"Какво като ме изправиш да стоя? С какво можеш да ми помогнеш? Дай ми това,което ми липсва и няма да се напивам..." Владко е прав,колкото и да е "изтегавял от любов", хахахах :))
Сутрин,сутрин...моя единствена надежда.
Смехът ми поне още съществува. Ебахти здравото копеле е.
Не искам повече да отварям вратата на входа или на хладилника.
Не искам да се качвам в автобуса,не искам да виждам местата,които съм виждала толкова много пъти. Освен стълбите на 81. Тия "отзад",хахах. Любими са ми. Много.
Къде си,някой,къде?
Забравих и спокойствието,то бързо се забравя.
Оня плаж,с ония ми ти звезди. Ей така - на чувал,без палатки,без шалтета.
Да,Аничке - Ооо! Шанзелизе! Със шалте и без шалте...знаеш си!
Не може така. Всичко препуска. А аз само стоя тъпо и крещя
ЕЕЕЕЕЕЙ! ЧАКАААЙТЕ! ЧАКАЙТЕ МЕЕЕЕ!
Никой не чака,никой не слуша,никой не се спира.
Даже стъкленото сърце не е мое! То е на Блонди.
Само си го измислям. Мойто си е диамантено. Няма чупене.
Може да боли до смърт,да го хвърлиш със сила на улицата - остава си цяло.
Моето вярно,вечно непокътнато приятелче.
Говорих толкова много. Сега мисля да си помълча.
Да ама отвътре не мълча. И само за това говоря. Сигурно вече всички са се отегчили до смърт. Как може човек да живее с все същите приблизително 8 000 песни и с все същия приблизително толкова обичан човек.
Не плача дори,нищо. А ей така само ми липсва.
"Какво като ме изправиш да стоя? С какво можеш да ми помогнеш? Дай ми това,което ми липсва и няма да се напивам..." Владко е прав,колкото и да е "изтегавял от любов", хахахах :))
Сутрин,сутрин...моя единствена надежда.
Смехът ми поне още съществува. Ебахти здравото копеле е.
Не искам повече да отварям вратата на входа или на хладилника.
Не искам да се качвам в автобуса,не искам да виждам местата,които съм виждала толкова много пъти. Освен стълбите на 81. Тия "отзад",хахах. Любими са ми. Много.
Къде си,някой,къде?
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол
