Dire Straits - Tunnel Of Love

Когато дори хората около теб,които не те познават започнат да ти казват,че не си щастлив,това е поличба.Не че си нещастен,а че не си щастлив.Използвам тази дума,защото в момента не се сещам за по-обобщаващ аналог.И всичките ти усилия дето си положил,за да бъдеш по-спокоен,по-обикновен и по-нормален са захвърлени някъде.Опитал си се да се примириш със системата или както там го наричат.И тъкмо когато вече почти си успял,ти се изпречва някакъв не особено сигурен в това какво говори тип,за да ти разясни колко безсмислени всъщност са напъните ти.Естествено прави го леко и завоалирано,така че даже се хващаш на номера,че го интересува твоята светла личност.И си казваш отново неща,които си забравил някъде много назад.Не ги разбираш точно,но това не е от времето.Не ги разбираше и тогава,но няма значение - никакво.

Поличбата е за това как трябва да си събереш набързо нещата и да се ометеш.Да се махнеш преди отново да си си пожелал да се изправиш срещу него - твоето съзнание.При това със святата цел да угодиш на всички останали,само не и на себе си.Чакаш някой да изкрещи на глас,че има нещо адски сбъркано.Само че такъв няма.Както никога няма кой да раздрънка историята.Всички са стиснали устни и мълчат.Те знаят,но не искат да се издават.Защо?Защото всеки си мисли,че само той си го мисли.И докато не го каже пред другите,докато не разбере дали и те мислят така,то си остава само една безопасна илюзия.Да заобикаляш собствените си усещания е трудна работа.Още повече,да си заповядаш да не мислиш за нещо е по-непотребно отколкото да се потопиш целия в тази мисъл.

Изведнъж чуваш собствения си глас - ти крещиш!
Оглеждаш се бързо около себе си,всички продължават да си седят и да се наливат.Като че ли за миг всичко спира.То пак се движи,но не се придвижва.Да,да,наливат се.Наливат се с евтина водка,илюзиите си.Те знаят какво ще направят.Ще влязат в бара с леко небрежна походка,ще поздравят по мъжки - сърдечно,но все пак сдържано - ще седнат на мястото,което е свободно и ще си поръчат поредната евтина водка.След първата идва лекото замайване и апатичното раздразнение - какво правя тук? Какво правят тези безсмислени хора тук? За какво говорят,по дяволите?!А после,втората евтина водка .. има ли музика,няма ли музика,ти чуваш единствено някакво досадно изречение чиято интонация ти се е натрапила.Дори не си спомняш кога и от кого си го чул.То се върти,без думи,без смисъл,без звук - само интонация.Въртиш го като горещ картоф из ума си - какво беше,какво беше ... Само сянка. Трябва да внимаваш преди да се отдадеш на себе си.Следваща водка и ярост.Нещо много диво - мислиш си,че вече можеш да направиш всичко,което някога си искал.Безсмъртието ти се покланя - чисто гол,мускулест негър с бели зъби и елече със златни пайети.Има нещо тревожно.Толкова сте скучни,проклети да сте.Намираш само отчаяние.Ровиш и крещиш и намираш само отчаяние - безразлично,студено и безкрайно.

Отново се оглеждаш стреснато.Отново никой не те е чул.Не се чува.Но си толкова сигурен,че крещиш на глас.Какво им е на тия?Глухи ли са?Слепи ли са - не виждат ли какво се случва? .. Може би виждат.Може би ги е страх да не си припомнят своето първоначално и неприкосновено аз.Това са тези,които не са последвали поличбата.Те са се превърнали в уеднаквено подобие на едно огромно АЗ,което е убедено,че не е нужно нищо друго освен него.Гузно са навели глави и подозирам,че сега е толкова късно,че не биха могли да изкрещят дори на ум.

Чак сега усещам,че пия алкохол.Как ми се е размътил мозъка само.Но с потресаващо задоволство си поръчвам още едно и го изпивам наведнъж.Приятното парещо чувство се разлива по мен и ме отказва от по-нататъчни размисли.Втренчвам се пред мен и си съставям автомоноспектакъл.Чувам и виждам каквото пожелая.А да,онова изречение още ми се върти в главата,още по-натрапчиво.И мисълта,че трябва да следвам поличбите,да ги намирам.

С всичка сила ме блъсва непреодолимото желание да се саморазкъсам.Да танцувам,да пея,да се чукам,да пътувам,да пия,да пуша,да се смея,да плача и да кървя едновременно.
Искам да съм дръзка и безстрашна.Майната ви на всички!Майната ви на всички!

Чак сега се освобождавам от изречението си - страхотно е!
Свиря на най-хубавата си въображаема китара,подскачам,треса се и се кандилкам по възможно най-смешния начин,сама започвам да се смея на себе си - до екстаз,до истерия - толкова е главозамайващо!И сега никой не забелязва,но няма значение!Имам всичко на света,имам го в мен.Силно е,обсебващо е,има някаква спокойна тъга.Щура работа.Забавя се за миг,така приятно и мимолетно и после пак гръмва,но вече много по-изпълващо.