Ще търся ли 
вечно
в престорен захлас
на ноемврийски 
следобед
походката хладна 
и глуха

листата кафяви
и жълти
до скоро пълнички
млади и живи
с устица 
медни шумящи

сега голи и дрипави
пришълци самотни
и очи нежносини
разплакани 
подхващат тъжно
изострено моя 
мислен
без думи 
рефрен 
и в мелодия 
странна,нестройна
побъркващ дори
стоиш ти отново
до мен ..

..накрая се
намерихме все пак,
нали? и поискахме 
се в оня страшния
порой - обичай ме
и аз ще те 
достигам цяла..

нечакана дойдох
а ти незрящия
захвърли ме напред
в необозримия 
простор
защото е различна
нашата сетивност
за света..

как тъй
демони не сме
а на клади вещерски
изпратиха ни
потънали 
във задоволство
и екстаз
защото ние с тебе
ще се борим
ще горим
ще падаме,ще ставаме
и ще се молим
и без срам,без граница
неспирно ще се 
любим
и ще знаем повече
какво е
свобода ..

застанах до тебе 
и без дума една
полекичка нежно
погалих
твойта ръка
и радост - 
рибки сребристи
лъчи светлосини
жадуват..

опитах се да
ти измисля име
и реших - 
ще те наричам
минзухар
защото нещо ново
ми донесе
от старото
останало назад..

донесе ми божури
кървавочервени
даже леко
позасрамени
от ярката си красота

вече знам 
кой спаси южния 
вятър - 
познайникът стар

леха със грах
шушулки
пукващи със сладък
дъх

и извращение
и страх,и болка
злоба,ярост и 
безсилие

пося във мене смут
и си отиде.