Цветно е моето никога
което в мушкатото крие се
то е в саксия и аз съм сама
замряла пред своите 
хоризонти далечни-мечти.

Всеки ден сумрачен
поливах го с вода дъждовна
и то бе затворник споделил
моята шир красива и силна
и то страдаше с мене-жена
кръстница на магиите древни.

Когато сега го погледна
спокойно и зелено до мен
то пак расте и живее
без мисъл,без горчива тъга
а аз пак потреперих смутено
в закъснелия вечерен хлад
пак обърнах гръб на свободата своя
и прегърнах виновника страх
пак не бях себе си,пак.