Ранно и мъгливо утро е.
Крачехме един до друг
сънливи елфи
и хладната роса
тихичко пробуди ни.

Промъкна се и слънчевия лъч
немирник русоляв
ала и той бе тъжен
както нашите ръце
една във друга стиснати
до побеляване.

И ето-призрачния влак
изниква и с писък остър
спира покрай нас
а ние още се държим
и пак не се поглеждаме.

Целунах те по бузата
разроших твоите къдрици
като на дете
и бързо вътре мушнах се



..а ти качи се 
в моето купе.