Постинг
02.06.2013 12:14 -
Втори юни
Седя и уча за изпит.
И изведнъж.
Особено прозвуча сирената тази година.
Механичният вой, който изпълва цялото пространство под небето и взима всичкия въздух.
Жегва, трогва, размисля...
но и обвинява, крещи.
Всички знаят. Толкова всички, че едва ли има друго едно нещо, което да се знае така, да се разпознава безпогрешно.
Мислите препускат.
Козинката ми настръхна цялата.
А воят продължава. Но не е безучастен.
Не са нужни поклони пред великите българи.
Нужни сме ние, за да е имало смисъл от техните саможертви.
И изведнъж.
Особено прозвуча сирената тази година.
Механичният вой, който изпълва цялото пространство под небето и взима всичкия въздух.
Жегва, трогва, размисля...
но и обвинява, крещи.
Всички знаят. Толкова всички, че едва ли има друго едно нещо, което да се знае така, да се разпознава безпогрешно.
Мислите препускат.
Козинката ми настръхна цялата.
А воят продължава. Но не е безучастен.
Не са нужни поклони пред великите българи.
Нужни сме ние, за да е имало смисъл от техните саможертви.
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол
