Наглед не беше чудно,
че влюбена съм в теб.
Но в себе си дълбоко зърнах
сълза и смях и тихо "не".

Понякога у твойта сила неизмерна
прозира ясно чудна,сладостна тъга.
Понякога във дните глупаво обикновени
отблъскваш грубо,безразлично моята ръка.

Защо във обичта ти търсиш обич,
щом смирение благословено тя предлага често?
Защо безспирно ти изграждаш и рушиш,
защо тъй лековерно избрал си самота?

Превърна ме във гробище зловещо,
а аз бях чист,светъл,жив олтар.
Мечтите взеха всекиму по нещо,
а ти чувстваше наивно че са дар ...