Значи мразя ги тия аларми на колите!
Тъкмо си бях зачекнала някакъв вътрешен спор и 

... виу виу - тътътътътъ - неноо неноо - тъъът тъъът ...

нали знаете? Като тия детските пистолетчета.И край,разсея ме.

Много странно.
Тази нощ сънувах един мой съученик,с когото бяхме от първи до седми клас.Мислех си,че отдавна съм ги изтрила тия файлове.Пък и с толкова бира дето се излива.

Та той беше смотания в класа.Всички го подритваха.Беше един вид недъгав-дребен,сгърбен,с някакъв особен смях приличащ на неконтролируем тик и странна,непохватна походка.А си беше и глупавичък.С две думи-идеалната мишена за подигравки.Родителите му също бяха като взети от помощно училище.Майка му,слабичка и с много измъчен вид женица все се тътреше по кабинетите на учителите,наденала огромни лупи на лицето си и разпитваше за сина си.Като че ли очакваше кой знае какво.Баща му пък,някакъв избухлив и комплексиран фанатик,който работеше май към електроразпределение.Говореше такива дивотии точно все едно го е фраснал ток най-малко 220 волта.

Нашия герой,да го наречем условно Жоро,си имаше и здравословни проблеми.Нещо със стомаха ли,с бъбреците ли...била съм малка и не съм доразбрала,но въпросът е,че се случваше да се изпуска в гащите.Правеше всякакви гнусотии от рода на това да си маже сополите по чина,да не си мие зъбите и въпреки ужасния си вид нямаше никакво чувство за лично пространство.Момчетата го биеха,а момичетата му се присмиваха постоянно.Не си представям как се чувства дете трети клас,което в час по четене се е наакало в гащите,защото го е срам да каже пред целия клас,че му се ходи до тоалетна.Ама тия майки са само за убиване.Аз никога не съм му се подигравала,някак си това не е моята представа за забавление пък и бях хлапе.Наистина детенце,а не някакво преждевременно озлобяло и изкурвяло девойче.Жорката пък се страхуваше до смърт от другите "деца" в класа.Спомням си един случай.Както си седим в час по английски изведнъж нахълтва един олигофрен и започва да крещи хилейки се безобразно "Бързо идвайте всички,Жоро е в тоалетната!" Целия клас се понесохме като стадо бизони по коридора оставили учителката да примигва без да е успяла да реагира.После някой отвори вратата на втората кабинка с ритник.И там,по гол задник,втренчен умоляващо в нас,клечеше и умираше от срам и страх нашия герой.Всички избухнаха в смях и започнаха да се сипят редовните подмятания,а той продължаваше да си клечи,все пак не може да стане с лайното на гъза.Аз избягах обратно към стаята,не ми понесе тая гротеска.А после?После нищо.От страна на директорката никакви санкции.Само бащата на Жоро дойде и се опита да чете лекция тип "Аз имам много отговорна работа и всяко едно погрешно мое движение може да струва човешки живот...", което не знам какво общо имаше с малоумния му син.Не си представям какво е да идваш всеки ден в училище и да не знаеш в кой час ще се посереш,защото той не се и усещаше понякога.

Не си спомням точно по какъв случай,но един ден Жоро подивя.Откачи.Бяха прекалили и чашата преля.Тогава се нахвърли като луд върху тях.Такъв мъничък и успя да надвие и уплаши трима-четирима мутанти.Лудостта му,тя ги уплаши.Колкото е насъбрал през тия години,всичкото го изля за едни страшни няколко минути.Оттогава никой не посмя да го закачи.

След това в един час по биология,при един задушевен разговор със задръстената ни класна,Жоро стана и заяви леко заеквайки,че "Единствения човек в тоя клас,който не ме дразни и не ми се подиграва е Катя и аз я обичам",а след това и към нея "Обичам те!".Тогава всички се смяха толкова силно и толкова дълго,че за момент си помислих,че това човече няма да издържи,сърцето му ще се пръсне.След тази случка повече не стъпи в нашето училище.

И сега понякога го мяркам из квартала.Същия-с идиотската походка и усмивка.Добродушен и озлобен.Хванал малката си сестричка за ръка.Взима я от училище,за да не пресича сама единствената малка уличка,която дели училището от апартамента им.