Прочетен: 1278 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2008 12:22
Замисляли ли сте се някога,че остаряването може да се обуславя от друг фактор освен чисто физическото изхабяване.Например - забравянето.
Когато се родиш си малко и сладко бебче и всички - родители,съседи,че дори и непознати по улицата ти се радват и издават разни бебешки звуци.
Малко по-късно този кръг от изпаднали във възторг се стеснява до родителите,съседите и някоя и друга баба в автобуса,която подмята нещо от рода на "Я сега да видя кой плаче!".Между другото децата винаги придобиват толкова объркан поглед при подобна реплика,че може да пукнеш от смях.
Порастваш още малко и кръгът се изменя - вече имаш предпочитания за хората,с които общуваш.Един вид ти си ги избираш независимо,че критериите са общо взето доста неприемливи.
След това завършваш средно образование,навършваш заветните 18г. и дори родителите ти вдигат ръце и те оставят да си живееш "твоя живот".Сега на преден план са хора,с които си принуден да прекарваш ежедневието си.Ако ги харесваш - още по-добре.Затова и горе-долу в тази възраст хората са най-активни,най-млади - защото търсят много запознанства и поддържат много връзки.Ако щете дори мтел - ския LOOP е сигурно доказателство за това.
А после частта от съществуването,в която си данъкоплатец ограничен от колеги,някой и друг стар приятел от училище,с когото отдавна нямате какво да си кажете и съпружеските взаимоотношения.
Следващият етап е такъв,че почти не виждаш децата си /ако имаш такива/,а мъжът ти е прекалено глух,за да си говорите.Единственото спасение е телевизора,а стигне ли се до там играта загрубява.
И един ден .. когато осъзнаеш и приемеш,че си съвсем забравен - умираш.
Както къщите.Една къща може да рухне само заради това,че никой не живее в нея,независимо дали я поддържа или не.
А ако си забравен по от раничко?
А ако се самозабравяш?
А ако ти е достатъчно да те забрави само един човек,за да умреш?
"Да не си запомнен не е същото като да си забравен."
Самозабравянето е най-големия бич.
Както съм казвала и друг път-другите гледат на нас през нашите собствени очи.
Някой ден ще ме съсипеш от забавление. Не зная защо, просто днес ми е забавно :) ето - ха-ха. не, сега сериозно. наистина ми стана приятно жалко и смешно. някак .. абе време е за 25ти кадър. или е време и аз да хвана да попиша. брях. :) ще се видим в сряда. целта на срещата е ясна.