Я, живо е.
Живо е.
Диша.
Вдишва и издишва.
Мърда.
Има ноздри и малки косъмчета в тях.
Има устни с червен цвят и мека повърхност.
Има две очи - тъмни и бляскави. Мигли.
Две уши, толкова удобно разположени.
Има дълга коса, две ръце, дълги пръсти, два крака,толкова големи и обикновени крака, сърце, вени, ритмичен пулс, лекичко подкожно - туп-туп-туп, полови органи, език, мозък...
Има гръб и рамене. С толкова нежна кожа, че чак блести по цялата си повърхност. А е и някак матова. Има под мищници, които миришат толкова хубаво и странни прави косми, не като на косата.
Живо е. Диша. Прегръща ме.
И го обичам. Какво по-хубаво?