Крещях през водопада,
че не искам да ме изоставяш.
Надвиквах се с водата,
че без теб не мога и не искам.
Излюпвах с нетърпима болка
защитните си слоеве,
разголвах си прозрачната душа
живачна
да те накарам да останеш само -
молих се

и сълзите ми също падаха надолу
и усилваха гърма на водопада

а мястото беше безлюдно
в реалност различна
с досада махна с ръка и си тръгна
и умрях, в същия миг.

не искам да скачам дори към скалите
нали все пак мъртвото тяло
не би могло да ме спаси от смъртта ми.