Постинг
07.07.2011 10:28 -
Старост
Автор: ledzeppelin
Категория: Други
Прочетен: 5864 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2011 10:29
Прочетен: 5864 Коментари: 7 Гласове:
4
Последна промяна: 07.07.2011 10:29
Страх ме е от страростта.
Страх ме е! Направо си умирам, в ужас съм!
Всеки ден гледам разни баби и дядовци по автобусите, по парковете и не преставам да се питам - какво правят тия хора по цял ден? Какво? Какво правиш, когато вече не можеш да тичаш,да танцуваш, да ходиш дори без болка, когато не можеш да четеш или да чуваш... да не говорим за безпаричието и мизерията, това си е нещо характерно за България. Какво правиш, когато не можеш да работиш, да се любиш, когато няма дори с кого да си говориш... Когато съвсем изкуфееш и оглупееш и не разбираш вече света около себе си? Когато нямаш зъби? Защо ни е дадено толкова малко време, в което да сме в разцвета на силите си? Какво ще правя аз като остарея? Ще ходя до поликлиниката по три пъти на ден да ми бият инсулин, не защото не мога да си го бия сама, а просто защото нямам нищо друго за правене? Ще разисквам турските сериали с другите баби пред блока? Ще шия гоблени? Ще се тътря насам-натам извършвайки действия безинтересни и безполезни както за мен, така и за останалите? Съжалявам, може и да звучи грубо, но все пак не съм го преживяла и не знам как е. Само предполагам... Какво правиш, когато си толкова сбръчкан и грозен,че сам себе си не искаш да погледнеш в огледалото, а хората около теб те гледат странно или се отдръпват неволно? ... Как ИЗДЪРЖАТ?
Питам се и не намирам отговор за себе си.
Страх ме е! Направо си умирам, в ужас съм!
Всеки ден гледам разни баби и дядовци по автобусите, по парковете и не преставам да се питам - какво правят тия хора по цял ден? Какво? Какво правиш, когато вече не можеш да тичаш,да танцуваш, да ходиш дори без болка, когато не можеш да четеш или да чуваш... да не говорим за безпаричието и мизерията, това си е нещо характерно за България. Какво правиш, когато не можеш да работиш, да се любиш, когато няма дори с кого да си говориш... Когато съвсем изкуфееш и оглупееш и не разбираш вече света около себе си? Когато нямаш зъби? Защо ни е дадено толкова малко време, в което да сме в разцвета на силите си? Какво ще правя аз като остарея? Ще ходя до поликлиниката по три пъти на ден да ми бият инсулин, не защото не мога да си го бия сама, а просто защото нямам нищо друго за правене? Ще разисквам турските сериали с другите баби пред блока? Ще шия гоблени? Ще се тътря насам-натам извършвайки действия безинтересни и безполезни както за мен, така и за останалите? Съжалявам, може и да звучи грубо, но все пак не съм го преживяла и не знам как е. Само предполагам... Какво правиш, когато си толкова сбръчкан и грозен,че сам себе си не искаш да погледнеш в огледалото, а хората около теб те гледат странно или се отдръпват неволно? ... Как ИЗДЪРЖАТ?
Питам се и не намирам отговор за себе си.
грозно негрозно- това е действителността и живота на старите хора.Да не говорим ако са много болни и приковани с години на легло. И знаеш,че не живееш,а си на доизживяване. Абе,тъжна картинка! Впечатлена съм,че на тази възраст се замисляш и затова.Всички ни е страх - има ли някой да не се страхува от старостта?
цитирайако приемем че средно живеем по 75 г аз съм преминала леко средната възраст! Вече не се страхувам от старостта въпреки , че в повечето случай тя е точно такава каквато ти я описваш. Сега накратко ще ти кажа защо не се страхувам вече.Моята майка се парализира и лежа на легло 8 години. През това време баща ми се грижеше за нея като за бебе - не можеш да си предствиш даже заради тези грижи по нея той колко отслабна физически.Едвам ходеше, получаваше и бъбречни кризи,оперираха го даже. През всичките тези години той обаче нито за миг не остави майка ми - беше до нея и денем и нощем. Единствената МУ МОЛИТВА беше - "Пет минути да са но да си отида след майка ти!" Тя се сбъдна! През всичките тези години докато тя лежеше на легло те се обичаха повече от всеки друг път, дори повече от времето когато са се влюбили един в друг!:))))
цитирайscarlety, ами не знам дали има някой, който да не се страхува от старостта, но според мен има хора, които я приемат доста по-спокойно и философски...как може да приемаш философски подобно нещо? Ужасно е...
helloworld,историята, която споделяш е... впечатляваща, но едва ли би заменила удоволствието от младостта, а и не на всички хора им се случват подобни работи.. :)
цитирайhelloworld,историята, която споделяш е... впечатляваща, но едва ли би заменила удоволствието от младостта, а и не на всички хора им се случват подобни работи.. :)
не тъгувам по тази младост за която ти говориш и ще ти кажа защо - в моя живот тя беше изпълнена и с много приятели, със сбъднати мечти в професията ми, със сбъдната мечта да срещна човека който аз обичах и той също мен, изживях страшно много красиви, вълнуващи моменти, имаше и приключения и пътувания и срещи с интересни хора.Живота ми беше пълен. След това вече в по зряла възраст си доказах че с каквото и да се захвана мога да го правя успешно.Има много хора които ценят моят професионализъм и приятелство.Преминах от единия период на възрастта в другия без да усетя. Имах много хубави неща през целия си живот до сега - имаше и много болки разбира се. Но се чувствам прекрасно защото живота ми е бил пълен винаги и така ще бъде до края! Това прави живота хубав независимо от годините и старостта!
цитирайХайде сега,не си пропилявай младостта в страхове,нали знаеш-"Смелият умира(остарява) само веднъж,страхливият хиляди пъти!" :)
цитирайблагодаря за полезното инфо.
6, :))
цитирай6, :))
Търсене
За този блог
Гласове: 2758
Блогрол