Вятърът донесе
още вятър
и синева
стоманно сива
глуха и далечна
и странна
безнадежност 
от пластмаса
и тътен тежък
пръснал 
твоето сърце
човешко.
А после клоните
прекършени 
без време - 
тъй както 
моята душа
и няма те дори
да си до мене
без думи ми крещи
дъждовната вода.
Може твоята ръка
да хвана,
да видя твоята
усмивка пак
да тръгнем
нейде двама - 
влюбено момиче
и хлапак.