Прочетен: 1375 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2008 21:36
There I лъз, Анке.
Мали,колко пияни бяхме и двенките тогава.
Дори не го чаках този ден докато някой не спомена,че "утре е първи юли".Просто си знам,че аз съм затворник в тоя ужасен град,в тая малка държава.Искам широта,истинска.Иначе по-добре да не се дразня.Макар че и морския бряг ме устройва.Но ти си далеч.И други хора са далеч.И днес чаках пет часа /пет часа са от 10 до 15 ч./, за да се запиша за изпити за някакви си университети,които изобщо не са ми цел.Стоически понесох тези пет часа без вода,храна,въздух,възможност за раздвижване или седене.И то заради нещо,което не искам.Почувствах се все едно се самоизнасилвам.
После се прибрах и реших изобщо да не излизам,защото знаех,че няма да се прибера.Най-вероятно щях да ти цъфна на морето.Ха!А после-накъдето ни видят очите.Е,както казва един човек "Не можеш да обвиняваш никого,че нямаш смелост да взимаш решения" .. А пак му казах,че го обичам,да се еба.Мхаха.Но ми харесва да го казвам.И не само на него.Обаче все нещо не ми се получава,нали?!Днес се заслушах в текста на една ФОЛК песен.Абе,не беше толкова лош.Ако например се изчете с патетична нотка в гласа.Както и да е,сега слушам July Morning .. и тая китара ме побърква.Направо се впива и ме хипнотизира.И НАЙ-НАКРАЯ по радио Мелъди пуснаха ЦЯЛАТА песен!А не като тия сектанти от радио 1 .. колко странно! Събудих се и влязох в кухнята точно в момента,в който я пуснаха. (:
Гледах новините преди малко.Поскъпвали билетчетата.Дори си купих едно такова - от едно левче!Това заради петте часа чакане.Знаеш,че по принцип не дупча билети /колко компрометиращо/ ама си викам .. "Сега ще се кача на раздрънкания Мерцедес 14-та употреба,ще дишам воня,ще се лашкам през любимата отсечка НДК - Орлов Мост и накрая ако ми се качи някой контрольор просто ще трябва да го убия ..." И така,в тоя ред.И затова си купих билетче.И го продупчих.Билетче от един лев.Те да вземат да го направят колкото бирата в Дупката,а?Има мегдан.Та гледам новини и си мисля "К"во ли ми пука на МЕНЕ,че поскъпват билетите?!"
След това дават Джулай ...Юрая Хийп и тъй нататък.
Тълпата,слънцето,алкохола.Всеки е приятел на другия,всеки е усмихнат.
И горещия летен въздух и мисълта за днешния ден върна с плашеща сила мечтите ми.Стига с тази дребнавост.А сега,мое безценно съкровище,ще ти разкрия една мъдрост.Важно е да забелязваме мъдростта около нас.
Един пич учи друг как да сваля мацки.
-Сега.Кажи ми коя според теб е най-готина.
/тоя си избира най-непристъпната мадама в заведението,която според приятеля му излъчва вълни от презрение/
-Добре,иди и й предложи да я почерпиш.
Отива нашия човек и се връща безуспешен.
-Нищо,пийни едно уиски да се успокоиш ...
-Не обичам уиски.
-Спокойно,това е бърбън.
-Ааа,добре.А може ли да си сложа диетичен спрайт?
-Пий!
Нашия мачо гаврътва на екс чашата с уискито,пардон - бърбъна и вече се чувства мнооого по-добре.
-Така - казва учителят - а сега отиди при онази грозната и я почерпи.
-Какво?Значи това е цялата тайна?Алкохолът?!
-Шшшт!
-Но това не е ли само временно решение!
-Временно е ако спреш да пиеш ...
Анке,ако знаеш какви неща си представям.
Дори не мога да ги обрисувам.Прекалено красиви са,предполагам.Както не мога да си представя безкрайността на вселената.Просто искам да съм далеч.
И да,Джими май е бил прав.
Знаеш ли,какво пък ако друсаме и се напиваме?
Какво пък ако мечтаем и не дупчим билетчета?
Какво ако се чукаме безразборно?Какво ако изгрева на слънцето е по-важен от парите?
Какво ако Тексас ми харесва повече от всичко?Какво ако сме хипита?
...
Ярост за кръв.
Ще вървя сама.
Спирам.
И си пускам жълтата песен.
I"ll settle down to a life
Of a clown to remain alive
I"ll work till I bleed
And if I can succeed
May be I will survive ..