Кръвоизлив в окото от истеричния плач за изгубените мечти предната вечер.

Всъщност вчера се напуших.Направо се нокаутирах.И можете ли да си представите?За първи път откакто употребявам марихуана / а аз го правя от доста време / ми беше адски забавно и весело.И смешно,и щастливо!И откачено,и мечтателно,и леко.Имах сила за всичко и в същото време за нищо.Просто ми беше хубаво и толкоз.Не бях пушила от около година.Към обяд излязох в най-притискащата жега и тази идея ми се въртеше из главата.Аз съм си много меланхолична натура и обикновено като пуша се смазвам много.Но сега не беше така.И единствения недостатък на тази вечер е,че някакъв френскоговорящ алкохолик ми пееше стари италиански песни на бара.Запознали сме се преди пет минути и то не по мое желание,а той вече ми пее на уше! / е,не съвсем де ../Направо се смазах от смях,смазах се,казвам ви.Аз по начало обичам да си се кикотя,безсрамно и на висок глас.После се смях и на някакъв глупав виц и го разказвах на всички подред:

"Иванчо и баща му се къпели заедно в банята. /"представяш ли си,Иванчо и баща му заедно в банята?!? ХА-ХА-ХА!"/ По едно време Иванчо се подхлъзнал и къде да се хване,къде - за оная работа на тати. /"то е съвсем нормално да се хванеш там,като няма за къде другаде! ХА-ХА .."/ Иванчо започнал да се смее. /"че то си е смешно,ебаси"/ и баща му взел та рекъл "Кво се смееш,бе,кво се смееш,ако беше майка ти да си се пребил .."

Мм,да,в един момент си представях вода.Страшно много вода.Плувах в нея,гола и свободна.Виждах я цялата,обхващах я и тя ме изпълваше.Светлосиня,към хоризонта потънала в бяла мъглица.Хладна,спокойна,мъдра,мокра,топла вода ..и плувах и ..бях безкрайно завършена.

После си извадих пистолетите /водните/ и пръсках по всички.А после пак ги пълних и пак ги пръсках.Обаче имах само един преследвач.На другите не им се играеше явно.Е,няма значение.Все пак беше адски забавно.Обаче накрая си забравих пистолетите./Емо,ако четеш това да знаеш,че бях предизвикана.Те проляха първата кръв ../

След това си тръгнах и някакъв неподстриган младеж на светофара ми разтърсваше въодушевено ръката: "Ей,здрасти!Само Led Zeppelin" и ми се усмихва едно такова мило и топло,топло .. После чаках 40 минути автобус.Но какво пък,беше си много готино-седя си аз на бордюра,слушам Dire Straits - Romeo and Juliet и плача.Плача за това,че мечтите ми все повече се отдалечават,колкото и отчаяни глупости и щуротии да правя,за да ги задържа.Сега съм по-смела,но за съжаление не толкова наивна както преди.

Досега гледах филм за Джери Лий Луис.Излизам на балкона.
На 12-тия етаж съм,странно откъде така настойчиво се носи почти неуловимият аромат на хубав дамски парфюм.Той се смесва с горещината и тъмнината и обещава,обещава.
Двете брези ниско долу под мен шумят тихо,топлия ветрец милва лицето,косите ми и полузасъхналите сълзи.И против волята си спирам да плача,против желанието си се усмихвам,просто няма как.Някъде пияни пеят.София искри с хилядите си светлинки,а аз си мечтая да съм някъде далеч,на някое по-простичко място.

Мечтая някога да разбереш колко много означават няколко простички думи,които да звучат с твоя глас.

Мечтая да тръгнеш с мен..

And I dreamed your dream for you and now your dream is real..

не съм пушила трева, ама това с водата е направо невероятно

не знаеш колко е невероятно да ти се случи!
виждаш,усещаш и мислиш за вода.
само за вода.
ти си вода.
тя е теб.
едно сте.
и е безкрайна.и толкова спасяваща.
под водата звуците са приглушени.
всички и всичко са далеч.не е възможно да си в по-хубав свят.
и още,и още ...

(:

сънувала съм, че прелъстявам с вода и после наистина прелъстявах с вода:), беше много приятно усещане.
Точно, сливане с водата, потъваш в нея и тя в теб.