На залеза в лазура от мечти
гаснат тихо позлатените поля
песента на хиляди щурци
повеят от тъмнина довя.

Реката ниско долу ромоли
сега съм пак до тебе цяла
и някой друг смутено ми шепти
да се науча да забравям.

Да забравям всичко-света и хората
да тръпна отчаяна и уморена
и двамата да чакаме зората
две дъвки,три цигари и риба мрена.