Аз имам днес за вас
откровение-отвратително ненужно,непоискано.
и какво като не понасяте живота?
той не може да ви мрази.
ходите насам-натам и питате с досада
“защо” и “как така”
и аз ви казвам
защото отговорът,който знаете
не ви се вярва да е верен
превръщате парите си във фикс идея
съществуването си във крайна цел
отмервате мечтите любовта надеждата
с бозавите си поеми
с привкуса на водка долнопробна
разсъждавате унило или фанатично
и отсъждате решително и гордо
кое добро е и кое е зло.
но ето-аз излязох днес да се разходя
да се порадвам на свежия ни въздух градски
с мирис на
бензин
и пот
и манджи
и парфюми силни
и на втората пресечка още
безобразно сексапилната девойка
и малкото й бебе в розовите дрешки нагласено.
знам ли,може би така е редно?
да танцуваш бос на някоя поляна до полуда
до изнемога
до екстаз
едва ли вече е модерно..
виждам вчера в магазина труп на заек
обвит във целуфан и
цяла армия от маргарин
договор подписва с майонезата
а хората-величието на света
се ръгат яростно в епична битка
за охладено пиле на промоция..
смисъл тръгнал си да търсиш,
пътешественико мой?
сега романтиката е в количките,
които изнасилваме брутално
със стотинки от по пет.
в които трупаме и возим
сланината към изхода,за да я платим..
очарователно наистина,но стига!
гримирай се и дрехите си изглади
на работа отивай-пари-човек стани!
а не да си пияница,алкохолик,мечтател
от тия дето
изгубиха разсъдъка си
не на твоята любима
синя пейка да седиш със тия
някакви си
наркомани
и мигли да рисуваш
и когато дойде бяла пеперуда
недей да й се възхищаваш...